Дом-музей „Пеньо Пенев”

Дом-музей „Пеньо Пенев” в Димитровград е акт на благодарствена любов и признателност към една от най-драматичните и провокативни личности в българската поезия от 50-те години на ХХ-ти век – Пеньо Пенев. 

През 1964 г. към „Музея на социалистическото строителство” в Димитровград се открива изложба „Пеньо Пенев”, която прераства в постоянна експозиция. От 1970 г. тя е преместена на бул. „Д. Благоев” № 9 в жилището, където е живял поетът.

Той не е роден тук, а в село Добромирка, Севлиевско, където очевидно е имал детство, което не може да се нарече щастливо. Това, както и несполуките в брачния му живот, многогодишните проблеми, причинени от доносници, и безперспективността вероятно са причините за неговата меланхолия. Пеньо Пенев пристига в Димитровград през 1949 година, където прекарва най-хубавите си години и се превръща в големия поет Пеньо Пенев. На 27 април 1959 година се самоубива, но хората на Димитровград не само че не го забравят, а срещу гарата създават негов дом-музей. Запазена е стаичката, в която е живял и творил. Има и малка експозиция от снимки, спомени, картини, стихове и портрети, рисувани от неговия син - художника Владимир Пенев.

През 1980 г. експозицията е преименувана в Дом-музей „Пеньо Пенев”- Димитровград. Днес тя е включена в "100-те национални туристически обекта" на Българския туристически съюз, под №73, заедно с Историческия музей на града и Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Джордано Бруно“.

Дом-музей „П.Пенев” е съорганизатор на Димитровградските дни на поезията “Пеньо Пенев”, които се провеждат на всеки две години в началото на месец май, когато е рождената дата на Пеньо Пенев - 7 май. В рамките на поетичните празници, за високи творчески постижения в поезията се връчва Националната литературна награда „Пеньо Пенев”.