Исторически музей - гр. Етрополе

Историческият музей в Етрополе открива първата си експозиция през 1958г. Десет години по-късно, през 1968г., в реставрираната сграда на бившия конак е открита и втората експозиция на музея. И до днес музеят на Етрополе се помещава в тази сграда, строена в периода 1853 - 1870г. Това е втората запазена и до днес обществена сграда в Етрополе след Часовниковата кула  (1710г.). В десетте зали на музея е разказано миналото на Етрополския край.

Показани са предмети на бита, облекло и накити от ХІХ в., изделия на местни занаятчии от ХVІ в. до ХХ в., снимки и документи. Могат да се видят разнообразните инструменти на старите рудари в Етрополе – лопати, клещи, миньорски лампи, дървени стълби. Представени са различни произведения на ковашкия, ножарския и други занаяти.

Характерните за района пафти (метални токи за колан, използвани от жените) със седефени плочки и филигранни орнаменти са показани в централната зала на първия етаж. Там могат да бъдат видени още гривни, пръстени и обеци, изработени от местни майстори. В една от витрините е показано типично каракачанско облекло – каракачаните са гръцкоговоряща общност в България. В другите експозиции на музея са съхранени експонати от Етрополската книжовна школа от ХVІ-ХVІІ в., показано е и развитието на просветното дело в региона. Оръжия, ордени, медали, документи и снимки разказват на посетителите за участието на местните хора във войните за национално освобождение и обединение.

В Арнаудовата къща е представена традиционната подредба на централното помещение – "кащи", което е служело за кухня и всекидневна. Там може да се види подредена домашната посуда, огнището с веригата и котлето, тъкачният стан.

В другата стая – одаята, която е изпълнявала функциите на гостна е показано влиянието на Западна Европа. Посетителите могат да видят дървен креват с тоалетка и огледало, в средата на стаята има маса и столове от виенски тип, грамофон и музикални инструменти – акордеон, кларинет. Неразделна част от интериора на къщата е дърворезбата и дървените тавани, дело на местни майстори резбари.

Часовниковата кула е построена през 1710 г. и е една от най-старите в България. Нейният строител е майстор Тодор и първоначално е изпълнявала ролята на отбранителна кула. През 1821 г. е преустроена като часовник от майстор Дидо и все още отброява точния час.Кулата е висока 20 метра и се състои от три части. Иззидана е от речен камък и бигор. На западната ѝ страна има каменен циферблат с отбелязана годината на построяване на кулата.

Сградата на музея, Арнаудовата къща и Часовниковата кула са обявени за архитектурни паметници на културата и заедно с Етрополския манастир са включени в списъка на "100-те национални туристически обекта" на Българския Туристически Съюз, под №63.