Каранвърбовски манастир "Света Марина"

Каранвърбовският манастир „Света Марина“ е действащ манастир на Българската православна църква, част от Русенска епархия.

Според преданията, манастирът е основан през Второто българско царство и съществува до падането на България под османско владичество. Сведения за манастира могат да се намерят в разказа на Михаил Грънчаров. В своята книжка „Летний крин или страдание светия Великомученици Марини“, печатана в Цариград през 1843, се твърди, че манастирът съществува още от времето на българските царе, т.е. по времето, когато са построени Етрополския манастир „Св. Троица“ и Мъглижкия „Св. Никола“. Историята на манисттира се разделя на три периода: Първи период – Пъврият манастир (стара история) е от основаването на манастира през Второто българско царство до падането на България под османска власт, когато е бил изгорен. Втори период – Вторият манастир (средна история) обхваща времето от откриването на Аязмото – към края на XVIII век до първата половина на XIX век, когато е бил построен вторият манастир, в двора, където е сегашният манастир. Периодът приключва с второто му пълно унищожение (вероятно изгорен) по време на възстанията в края на владичеството. Трети период – Сегашният манастир (нова истори), е посветен на построяването на манастира след Освобождението – до наши дни.

Според легендата след опожаряването на манастира мястото попада в земите на турците по тези места. Сляпото дете на един турчин се измива с вода от аязмото в деня на Св. Марина (17 юли) и проглежда. За благодарност бащата подарява земята на християните.

Новата църква е построена през 1890 г. Храмов празник е 17 юли. Предаването на манастира на Доростолската и Червенската митрополия става през 1911 или 1912 г. През 1940 г. са построени манастирската кухня, трапезария, склад, маза и баня.

Манастирът е вписан в "100-те национални туристически обекта" на Българския туристически съюз под №50б, заедно със скалния манастир „Димитрий Басарбовски“.