-
Количката ви е празна.
Подземният храм-кладенец е открит при разкопки през 1972 г. от екип работещ под ръководството на проф. д-р Димитрина Митова-Джонова в местността Пусто Гърло на северния дял на Гребен планина, под връх Кула при с. Гърло. Учените предполагат, че това е най-старият открит храм по нашите земи и датира от преди времето на траките.
Въпреки недостатъчния археологически материал, проф. Митова-Джонова датира съоръжението от ХІІ-Х в.пр.н.е. Тя твърди, че подобни храмове не са характерни за цивилизациите, обитавали нашите земи. Според описанията това са наредени в редица необработени каменни стълбове, често съпровождащи културата Нураги. Извън о-в Сардиния, където има голям брой запазени от този тип паметници, подобни градежи са открити във - с.Гърло (България), п-в Крим (Украйна) и Палестина.
Непосредствено над храма е имало светилище. Днес скалният масив и теренът на светилището са обхванати от млада гора. Изграждането на мегалитното съоръжение и на целия култов комплекс при с. Гърло е абсолютна загадка за българската археология.
Съоръжението е изградено в уютна малка котловина, която е била осеяна с много извори през праисторическите времена. Южната част от храм-кладенеца е вкопана в земята. Коридор с дължина 7 m, с тринадесет каменни стъпала отвежда в кръгла зала, в чийто център над извора е изграден кладенец с дълбочина 5 m. Кръглата зала има полусферично куполно покритие с опейон в центъра.
В процеса на експонирането му през 1980-те години специалистите от "Института за паметниците на културата" провеждат реставрация, която за съжаление се намесва чувствително в архитектурата на обекта и нарушава автентичността на градежа. Внесени са поне две значителни промени в оригиналния градеж:
Храм-кладенецът е археологически проучен - открити са фрагмент от каменна брадва, дърво и кости на жертвени животни, което според проф.Джонова определя сакралната същност на обекта. Датировката на обекта е спорна, но е факт, че на територията на България няма обект с подобна архитектура. По план и градеж, разгледаният обект се доближава много до куполните гробници изградени от древните траки, но е напълно изключено какъвто и да е човешки труп да бъде поставен в контакт със “свещената вода”. За популяризирането на храм-кладенецът след 2004 г. упорито се грижи инж. Любомир Цонев - като един от инициаторите на проекта Балкански мегалити.
Мястото не се популяризира; Пътят до него не е маркиран със специфичната за историческите паметници кафява табела; Липсват табели с разяснителна информация за посетителите, но пък за любителите на силни усещание си е предизвикателство да се открие локацията покрай микроязовира "Красава".
При изкачването към храма вземете със себе си вода и удобни обувки. Маршрутът не е подходящ за малки деца и възрастни хора.
Проект "Балкански мегалити" - http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/MegInBg.html
До с. Гърло се пътува от гр. Брезник в посока гр. Трън (селото не е отбелязано на пътната карта). 4 km след Брезник вдясно има отбивка за с. Гърло. Асфалтов път води до центъра на селото - широк триъгълен площад. От десния му изход (северна посока) се излиза от селото и се стига до промишлено предприятие, където свършва асфалтовата настилка. Нататък пътят е чакълест и минава покрай махала с няколко къщи. Отдясно ще забележите масивни християнски надгробни паметници на средновековно гробище. Следва 2 km черен път до стената на микроязовир "Красава". На две места пътят пресича воден поток, всъщност пътят е коритото на потока, в дъждовно време е доста кално. По пътя стигате до бариерата пред стената на микроязовира.
От бариерата до обекта се върви пеша (около 20 минутки). Няма указателни табелки. Минава се по стената-насип. Пресича се желязното мостче над бетонния преливник на язовира. Пътеката (която не е маркирана) се извива по стръмен склон обрасъл с храсти. Някъде по средата на склона има триангулационна точка (бетонна колона висока 1 m). Храм-кладенецът се намира на източния склон на хълма (който гледа към язовира). От триангулачната точка до кладенеца най-лесно се стига по пътеката, която се спуска към брега на язовира. Стига се до телена ограда заграждаща източния бряг и се върви успоредно на оградата. Пътеката стига до бетонен каптаж. От каптажа трябва да се изкачи склона право нагоре (посока запад). Склонът е обрасъл с гъста гора и храсти. Следите от пътеката са заличени, няма никакви ориентири за кладенеца. Върви се направо нагоре през гората и след 100 m се стига до терасата, ограждаща кладенеца.
Съветваме ви да оставите автомобила си до входа на предприятието, където свършва и асфалтовата настилка.