Мадарският конник

Мадарският конник се намира на 20 km от  Шумен, като основен знаков символ на Националния историко-археологически резерват „Мадара“, близо до едноименното село. В по-голямата си част резерватът се разполага на територията на Община Каспичан. Мадарският конник представлява скален релеф (барелеф), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на 23 m височина. Размерите на изображението са 2,6 m височина и 3,1 m основа (ширина). Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език.

Конникът е изобразен в естествена големина и е с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи поводите (юздите) на коня си, който е възседнал, а с дясната ръка мъжът е хвърлил късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче.

Предполага се (според една от теориите), че на барелефа е изобразен хан (к(х)ан) Тервел като победител. Изображението напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции. Детайлите подкрепят тезата за (пра-) българския произход на релефа. Прабългарските надписи са на гръцки език и съобщават за събития между България и Византия през 8–9 в. при хановете (кановете) Тервел, Кормисош и  Омуртаг. Един от надписите представя събития от 705 година.

По това време византийският император Юстиниан е бил насилствено свален от престола си и заточен. Той успял да избяга и потърсил помощ от българите. Българският хан (кан) Тервел с войската си му помогнал да заеме отново византийския престол. В замяна на помощта българският хан бил отрупан с почести и дарове, както и признание да носи титлата кесар – т.е. цар. България също така получила териториални придобивки, които се състояли в земи на юг от Стара планина, а освен това Византия се задължавала да ѝ плаща данък всяка година.

Барелефът е бил свързан със създадения от хан Омуртаг голям култов комплекс (на терасата под скалите), включващ езическо светилище, капища (езически храмове), дворцови и жилищни сгради и други постройки. В подножието на скалите има голяма пещера, наречена „Пещерата на нимфите“, където в древността траките са почитали своите божества. В резервата са открити праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на Трите нимфи, Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела, на тракийския конник-герой Херос и други.

Паметник

Релефът представлява триумфиращ владетел – символ на мощта на  Първата българска държава. В естествена големина са изобразени  конник в ход надясно, подскочило  куче, което го следва, и прободен с копие  лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите определят датировката (началото на 8 век) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, предполагаемо свързваща изображението с хан  Тервел (701–721 г.).

Надписи

Около фигурата на конника са издълбани надписи на  гръцки език с важни сведения за  българската история. Професор  Веселин Бешевлиев предполага, че надписът може да „стои във връзка с името  Аспарух“. Изказвани са различни мнения, които свързват надписите около конника с българските ханове  Тервел, Крум, Омуртаг и император  Юстиниан II.

Интересен и важен е надписът на  Омуртаг, открит при езическото светилище в подножието на Мадарския конник: единствено в него е съхранено директно споменаване за върховния бог на прабългарите  Тангра (почитан сред всички тюркски народи и племена през епохата на ранното средновековие под името Тенгри).

Мадарският релеф е част от голям археологически комплекс, обхващащ обекти с религиозно, културно и военно предназначение. Стръмни стъпала вляво от релефа водят до  Мадарското плато на 431 m височина. Наблизо се намират и първите две български столици: Плиска и  Преслав.

Значение и международно признание

Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от ранното Средновековие. Той е част от Националния историко-археологически резерват „Мадара“. Паметникът е сред  Стоте национални туристически обекта на  БТС.

През 1979 г., на сесията на Комитета за световно културно и историческо наследство на ЮНЕСКО, състояла се в  Луксор, Мадарският конник е включен в  Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

На 29 юни 2008 г., след проведена национална анкета, Мадарският конник е обявен за глобален символ на България. [2]

Легенди

Съществуват много легенди за истинското значение на Мадарския конник и кой е изобразен на него.

Една от легендите е, че това е ликът на хан Тервел. Старобългарските надписи по него, изписани с гръцки букви, разказват за взаимоотношенията на България и Византия по време на 8-9 век.