Манастир „Седемте престола”

Осеновлашкият манастир е по-популярен като манастир „Седемте престола”. Основан през ХІ в. и през вековете на своето съществуване е бил културно и просветно средище - в него са се преписвали книги, а в края на ХVІІІ в. тук е пребивавал Софроний Врачански – български духовник и народен будител.

Изграден е на една от извивките на Габровница в подножието на планински рид, на който се намират останки на старинна крепост, наричана от местното население "Латинско кале".

Най-ранните свидетелства за съществуването на Осеновлаския манастир са едно четириевангелие с приписка от 1511 г. и един служебник от 1554 година.

На два пъти - през 1737 г. и в началото на XIX в., манастирът е ограбван и разрушаван от турците. Обновяван е съответно през 1770 и през 1815 г. със средства на околното население.

Особен интерес в манастира представлява църквата. Нейният план се среща рядко по нашите земи. Всъщност тя е от провинциалната, опростена разновидност на вписаните в квадрат кръстокуполни сгради. На запад наосът е предшестван от триделен притвор. Заедно със самостоятелно обособените четири междурамия двете странични помещения в притвора и главният олтар образуват общо седем култови помещения. Апсидките на шестте странични олтара, отделени от наосите чрез малки дървени иконостаси, са издълбани в дебелината на съответните им източни стени. Главният кръстовиден наос е покрит с два пресичащи се полуцилиндрични свода. В пресечището, стъпил върху арките на издаващите се между тях пандантиви, ляга нисък подкуполен барабан.

В сегашния си вид църквата съществува от 1815 г. Името на манастира идва от специфичното разделение на храма - на кръстовиден наос и шест престола (параклиса). Резбените иконостаси на църквата и параклисите се датират от ХVІІ - ХVІІІ в. и на тях се забелязват растителни орнаменти, изображения на животни и библейски разкази. Иконите с резбовани рамки са дело на местни майстори. Едно от най-интересните произведения на майсторите е дървеният полилей „Хоро”, сътворен през 1815 г. Полилеят е съставен от 15 части с оцветени дърворезбени сцени.

През ХІХ в. в манастира започва по-мащабното строителство, когато са изградени жилищните и стопанските сгради. Храмовият празник на манастира е 8 септември – Рождество на Пресвета Богородица.

Манастирът е разположен под старопланинския връх Издремец (1492 м) и е заобиколен от вековни гори. Манастирът и местността около него са обявени за природна забележителност. Обявен е също и за художествен паметник и фигурира в "100-те национални туристически обекта" на Българския туристически съюз, под №78.