Мелник

Мелник - най-малкият град в България се намира в Югозападна част на страната ни. Населението му е малко над 300 души, но целогодишно е посещаван от хиляди туристи. Освен с красивите места в района и Мелнишките скални пирамиди, градчето привлича посетители и с известното си ароматно вино.

Традиционно почти всяко семейство отглежда лозя и произвежда вино за собствена консумация и за продажба на дребно. Казват, че най-голямата възрожденска къща на Балканския п-ов е Кордопуловата къща, известна и като Цинцаровата къща. Построена е още през 1754 г. за богатата гръцка фамилия Кордопулос, специално за производство, съхранение и търговия с вино. Днес е превърната в музей, но собствениците ѝ продължават традицията. Има огромна изба и 150-метров тунел, вкопан в скалата - в него може да се види най-голямата винарска бъчва с капацитет 12,5 тона вино. Днес Кордопуловата къща е обявена за паметник на културата, в който все още може да се види тайникът, в който се е крил Яне Сандански - революционерът, освободил града от османска власт през Балканската война през 1912 г.

Друга известна къща е Пашовата - построена през 1815 г., която е приютявала в миналото експонатите на градския Исторически музей. Днес той е обособен в нова сграда и е филиал на Историческия музей в Сандански. Разполага с етнографска експозиция, свързана с бита, културата и основния поминък на българите от Пиринска Македония.

Руините на Болярската къща, известна и като Византийска, се намират в източната част на града. Била построена през първата половина на XIII век, когато Мелник е бил столица на княжеството на деспот Алексий Слав. Като част от Славовата крепост, сградата на Болярската къща е заемала най-важната стратегическа позиция в първото ниво на отбраната на крепостта. При разкопки са открити стопанска постройка, водохранилище и малка църква, датираща от началото на XIII век.

В града има много църкви, но малко са действащите. Във всяка част се откриват останки от древни храмове. Частично е запазена средновековна византийска църква - "Св. Никола", датираща от края на VII век, но опожарена през 1913 г.

Възрожденската църква "Св. Антоний Велики" е обявена за паметник на културата с национално значение. Вярва се, че в църквата намират чудотворно изцеление душевноболни хора. И до днес тук е запазена желязна верига за която някога са връзвали онези от болните, които буйствали. В църквата "Св. Св. Петър и Павел" пък е запазен дървен архиерейски трон с живописна украса и надпис от 1893 г. На облегалото му е изписан ликът на мелнишкия митрополит Александър.

Срещу градската библиотека може да се види запазената сграда и на някогашния Турски конак, извършвал административните функции в региона. По неофициални данни е изграден през 1821 г.

Край Мелник се намират известните Мелнишки скални пирамиди и Роженският манастир, който е най-голямата обител в Пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, запазени сравнително непокътнати и до днес. Мелник е изходна точка и за хижа "Пирин" и хижа "Малина".

На името на града е именуван Мелнишкия хребет и вр. Мелник на о-в Ливингстън, от архипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.

Град Мелник е обявен за град-музей през 1968 г. Кордопуловата къща и Историческият музей са включени в списъка на "100-те национални туристически обекта" под №4, заедно с Роженския манастир.