Музей на мозайките

Музеят на мозайките се намира в град Девня. Той е музей "in situ” и се помещава в специално построена сграда, чиято цел е да запази археологическите открития. Тук през 1976 г. при археологически разкопки е разкрита голяма римска сграда с великолепни мозайки.

Античната сграда е била датирана от времето на император Константин I Велики (III – IV век). Сградата е представлявала градска къща (villa urbana) и е заемала площта на цял квартал в римския град Марцианопол, който бил един от най-големите римски градове в тази част на империята. По план е била типично гръко-римско атриумно-перистилно жилище, при което вътрешният двор е заобиколен от три страни от жилищни постройки и колонада.

Пет от помещенията на сградата и портикът са покрити с многоцветни подови мозайки – едни от най-добрите образци на римското мозаично изкуство от това време, открити в България. Три от тези мозайки са представени в музея на място (in situ) в помещенията, където са открити, а останалите, след консервация и частична реставрация, са пренесени върху нова носеща основа. Изобразяват сцени от гръко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви.

Трапезарията е покрита с мозайка, изобразяваща щита на Атина Палада, украсен с главата на Горгона Медуза. Защитавала е стопаните със страховития си поглед. Подът на спалнята пък е покрит със любовна сцена.

Най-голяма е приемната зала и елемент в нея е отвличането на Ганимед. Мозайката „Сезони“ е покривала пода на женската стая в къщата. Друга мозайка, известна като „Панонски волути“, е открита при разкопки в източната част на Марцианопол в постройка, която вероятно е била старохристиянска базилика. Украсата на мозайката се състои от повтарящи се геометрични мотиви в четири цвята.

Мозайките са изработени в класическите техники opus tesselatum и opus vermiculatum от малки камъчета - кубчета (тесери) от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло (смалта), в 16 цвята. Музеят на мозайките е включен в "100-те национални туристически обекта" под №10.