otivam.bg
Пазарска количка
  • Количката ви е празна.
Общо: 0 лв.

Национален историко-археологически резерват „Плиска“

Плиска е столица на Първата българска държава в периода от 681 до 893 г. Националният историко-археологически резерват „Плиска” е обявен за археологически паметник на културата с национално значение и е включен в "100-те национални туристически обекта" под №96. 

Плиска е първата столица на България и люлката на днешната българска държава. От основаването на българската държава през 681 г. от хан Аспарух до 893 г. Плиска е освен столица и един от най-големите и богати градове в Европа и света. Тя е забележителна с архитектурата си, която българите носят от своите предишни поселения.

Типично за народ, идващ от степите, българите строят столицата си насред полето, което е обградено с височини, които са естествена преграда пред врага. Построени са три отбранителни пояса. Първият е дълбок земен ров с висок насип, който огражда Външния град. Вторият е направен от огромни каменни блокове, образуващи висока около 12 м крепостна стена, която на всяка стена има по 2 петоъгълни кули и порта, а главният вход е на източната крепостна стена. Третият пояс е тухлено укрепление, защитаващо цитаделата. Целият ограден от стени комплекс е разположен върху площ от 0,5 кв. км. Градът е бил гигантски за сревновековните мащаби – 23,3 кв. км.

Дворецът на кан Крум е построен върху 500 кв. м и е сред най-забележителните паметници. Историците са открили и тайни изходи, през които аристокрацията и населението са можели да избягат от града по време на обсада. В двореца е имало водохранилище и просторни бани. През 811 г. византийският император Никифор опожарил столицата. С времето на управлението на кан Омуртаг (814 – 831) се свръзва второто разширяване на града. Той дозавършва крепостните стени, гради езически храмове и построява т. нар. Тронна зала. Нова тронна зала била изградена на мястото на опожарения Крумов дворец, дворцовият център бил ограден с каменна стена, а жилищните и стопанските сгради - с висока тухлена стена. Във Вътрешния град най-добре запазената сграда е Големият дворец. Във Външния град са открити останки от жилища, работилници, квартални църкви и стопански сгради.

Приемането на християнството през 864 г. при княз Борис І (управлявал 852 – 889 г.) променя и столицата Плиска - езическите храмове са преустроени в християнски, строят се нови храмове, измежду които най-внушителна е Голямата базилика (най-големият християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ), от която могат да се видят останки и до днес.

От изследваните части на Голямата базилика се вижда, че архиепископската резиденция се разполага в дворовете на север и на юг от храма, като в северния двор е проучен жилищен дворец, а на запад от него – баня с хипокауст. На юг от базиликата е проучена триделна сграда, в която са се помещавали дидаскалейон (училище) и скрипторий. Дидаскалейонът е доказателство, че освен богослужебните книги в комплекса са се изучавали право, архитектура и строителство. Тук вероятно са работили и приетите през 886 г. от цар Борис I ученици на Кирил и Методий, положили началото на Плисковско-Преславската книжовна школа на старобългарски език.

През 889 г. княз Борис се оттеглил в манастир, предавайки управлението на първородния си син Владимир (Расате). Той обаче опитал да възстанови старата езическа вяра и заради това бил хвърлен в тъмница и ослепен. През 893 г. било решено престола да заеме Симеон І (управлявал 893 – 927 г.), а столицата да бъде преместена от Плиска в Преслав.

След това Плиска губи административно-политическото си значение и се развива предимно като стопански център. Упадъкът на града започва след голямото нашествие на печенегите от 1048-1049 г.

Днес посетителите могат да видят Източната порта, която е била главният вход на крепостта. Сега това е и главният вход на резервата. На около 1,5 км от нея е Голямата базилика. Разкритите останки са консервирани и са обособени като музей на открито, който може да бъде посетен и в неработно време. Находки от резервата са изложени в музейната експозиция и са свързани най-вече с бита, материалната и духовна култура на жителите на старата столица. Туристите могат да се разходят около Тронната палата - т.нар Омуртагов дворец, която е изпълнявала представителни функции на българските владетели през първата половина на ІХ в. В района са и останките от т.нар „Малък дворец”. Навсякъде личат зидовете от големи дялани блокове с декоративни фуги, бани, водопроводи и водохранилища.

На североизточния ъгъл на крепостта се намира Археологически музей "Професор Рашо Рашев", в който са изложени находките, открити в района. Пред музейната сграда има пункт за почивка.

Традиционно в националния историко-археологически резерват „Плиска“ се провежда Летният археологически семинар, в който ученици от средни училища в България правят разкопки заедно с археолозите и слушат лекциите на известни български историци. Летният археологически семинар през 2007 г. е под патронажа на президента на България.

Рейтинг

Информация

Веднага след бариера на резервата вдясно се намира Източната порта, която води до останките от царския дворец. През нея се минава и за да стигнете до Археологическия музей и близко разположения гроб на Карел Шкорпил. След бариерата, продължавайки направо стигате до Голямата базилика.

Телефон

+359 0532 32012

Уебсайт

http://ниар-плиска.bg

Цена

Възрастни - 5 лв.
Учащи и хора с увреждания – 2 лв.

Беседи:
Български – 10 лв.
Чужд език (английски, немски) – 15 лв.

Работно време

април – октомври
08.30 – 19.00 ч.
без почивен ден.

ноември – март
8.30 – 17.00 ч.
без почивен ден.

Екстри

  • WC

  • Food

  • Parking

  • Velo Parking

  • Dostupno za invalidni kolichki

  • Drinks

  • 100-те национални туристически обекта

Маршрути

Намира се на 28 километра североизточно от град Шумен и на 3 километра от съвременния град Плиска.

Паркинг

Има изграден паркинг.