Пещера "Лепеница"

Лепеница е разположена в Западните Родопи. Пещерата се намира в подножието на връх Сюткя и територията около входа на пещерата е покрита с горски площи.

За да изследват Лепеница и пещерите около нея, жителите на Ракитово създават през 1930 г. първия клон на Българското пещерно дружество – София. Още преди това, през 1925 и 1927 г., биоспелеологични изследвания при своето посещение в нея прави акад. Иван Буреш (1885 г. – 1980 г.) като ръководител на Царските природонаучни музеи.

Около 400 метра от пещерата са изследвани и картирани през 1931 г., като следват още експедиции, но пълно картиране и изследване е организирано едва през 1973 г.

Пещерната фауна е изключително богата и интересна. Досега са известни 24 вида животни, от които 6 са категоризирани като троглобионти (живеещи единствено в пещери).

Река Лепеница тече по най-долния етаж на пещерата. На най-горния етаж могат да се видят много малки езера. На средния етаж се намира голямо разнообразие от пещерни образувания. Той е сух, с две езера, а в дъждовно време езерата стават четири. Наблюдават се множество сталактити и сталагмити, както и други форми. В нея са намерени седем пещерни бисера, които се експонирани в Природонаучния музей в София.

Проучени и картирани са 1356 m от пещерата, която има обща дължина 1525 m. Заема площ 52 дка. На 27 юли 1930 г. е учредено пещерно дружество в Ракитово. Ракитовци проправят втори вход за пещерата, тъй като естественият е затънал във вода. Имало е планове за изграждане на хижа, които остават неосъществени. Пещерата е обявена за природна забележителност на 10 октомври 1962 г.

В пещерата се влиза само с водач и специална екипировка, на групи, не по-големи от 10 души. Движението вътре се осъществява само по строго определени маршрути.

Внимание - на много места пещера около Белоградчик също се споменава с това име, заради местността в която се намира. Правилното ѝ название обаче е "Лепенишки печ".