Пещера "Магурата"

Магурата се намира в Западния Предбалкан, на южния склон на карстовия рид Рабишка могила (461 м. надм. в.). Образувана е от карстови процеси в дебелослойни долнокредитни сивобели варовици, а процесите за започнали преди около 15 млн. години.

Някои зали са с колосални размери и имат различни имена: Триумфална зала (с малко езерце), Полето, Хармана, Прилепна галерия, Стрелбището, Галерията с рисунките, Зловеща галерия, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зала на падналия бор, Зала на тополата, Тронна зала. Всички зали са свързани чрез галерии и пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити и сталактони. С внушителни размери впечатляват "Големият сталактон” с височина над 20 метра и диаметър на основата 4 метра и "Падналият бор” с дължина над 11 метра и диаметър в основата 6 метра - най-големият сталагмит в изследваните български пещери.

Общата дължина на галериите ѝ е 2500 метра. В пещерата има постоянна температура от 12°C. Вътре са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др. Триумфалната зала е била обитавана от човека - първите следи от присъствие датират от 8000 г.пр.н.е. По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи - най-ранните са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита, а най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г.пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени.

В една от нишите на Слънчевата зала са скрити по-различни рисунки от останалите - с крушовидни тела, издължени ръце и шии и ромбоидни глави. Интерпретациите оставяме на вас. Друга любопитна група рисунки от взаимно свързани сцени са танцуващи мъж и жена. На първата рисунка жената е по-голяма, а мъжът е дребен, на следващата рисунка мъжът е в еротична поза, а жената е с ореол. Между двете рисунки има нарисувана гъба - предполага се, че обитателите на пещерата са използвали гъба с психотропно въздействие, от която са изпадали в транс. Изобразяването на жените с по-голям ръст от мъжете показва, че по онова време е властвал матриархата. Слънчевата зала изумява с още един интересен факт - според някои учени в нея е изобразен годишен календар с много голяма точност от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха. Календарният запис съдържа обозначения общо за 366 денонощия, с отбелязани поне 5 празника.

Магурата не спира да изумява - една от залите, наречена Санаториумът (бившата Тържествена зала) е била превърната във временна болница и са се провеждали експерименти през 80-те години на миналия век, със страдащи от бронхиална астма. Условията вътре са оказали много благоприятно въздействие и облекчение при дишане заради абсолютно чистия въздух, лишен от алергени, постоянната температура и влажнст, както и добрата йонизация и пълна изолация от шума на външната среда.

Магурата е най-значимата за прилепите пещера в цяла Северозападна България. Целогодишно се обитава от общо 8 вида, всички приоритетни за опазване в цяла Европа - Дългопръстия нощник и Южния подковонос са включени в Световния червен списък.

От 1960 г. пещерата и районът около нея са обявени за природна забележителност. Защитена е от ЮНЕСКО, а подобни пещери със добре запазени древни рисунки са открити само във Франция, Италия и на Иберийския п-в. Включена е в списъка на "100-те национални туристически обекта" под №14. Ако се любители на пенливото вино ще ви е интересно да знаете, че в едно от разклоненията се произвежда шампанско, тъй като условията са идеални и близки до тези в Шампания.

Рейтинг

Телефон

0894 481 964; 0894 481 955;

Цена

Входни такси:
за пенсионери и ученици - 3 лв.
за възрастни - 5 лв.

Беседа на български език, задължителна е и струва 5 лв. за цялата група.

Има Великденски и Коледен концерт в пещерата.

Снимането с фотоапарати и камери в Магурата е позволено.

Работно време

От 1 април до 30 октомври - всеки ден 10:00-17:00 ч.
От 1 ноември до 31 март - всеки ден 10:00-16:00 ч.
Групите влизат на всеки кръгъл час.

Екстри

  • WC

  • Food

  • Parking

  • Drinks

  • 100-те национални туристически обекта

Маршрути

Магурата е на около 25 км от гр. Белоградчик - излиза се от града в посока северозапад (от кръговото има указателна табела за пещерата). По главния път се поема по отклонението за с. Кладоруб. От там табела отново ще ви упъти към пещерата (на 9 км) като се минава през с. Рабиша. След селото следва орехова гора и се поема отклонението вдясно. Има указателни и обозначителни табели.

Паркинг

Има изграден паркинг.