Пещера "Темната дупка"

Темната дупка е една от първите изследвани и картирани пещери. Проучванията и изработването на точна карта продължават и до днес. Пещерата е сложен лабиринт от входове, галерии, водопади, прагове, сифони, езера и подземни реки, които при обилно снеготопене извират и през входа ѝ. Темната дупка не е адаптирана за туристи. Поради лабиринтния й характер тя трябва да се посещава с опитен водач и необходимата екипировка.

Темната дупка е една от най-дългите български пещери (5300 м.) и е съставена от две основни галерии, съединени помежду си и много напречни, като цялата система е разположена на 4 етажа, без да се смята първият все още неоткрит етаж, по който тече подземната река, след като напусне „Жековото езеро“. До него най-лесно се стига, като посетителят се придържа към дясната страна, мине под прочутия „Чатал“, покрай „Изворчето“, а от следващата „Ниска зала“ вземе най-долния широк ход към „Езерото“. От отворите по дъното му извира подземната река, която по тесен проход в западна посока минава под „Новата галерия“ и някъде под „Напречната галерия“ завива към извора „Житолюб“.

Фауната на Темната дупка е добре проучена и много богата. В пещерата живеят 17 троглобионта (същества, адаптирани към живот без светлина) - водните охлюви, нисши ракообразни, бръмбари.

До скалите води добре оформена пътека с парапети и места за отдих, започваща от извора Житолюб срещу гара Лакатник. Тя води до Алпийска поляна – любимо място на катерачи и планинари. От алеята има разклонения за пещерите Темната дупка и Зиданка. На самата Алпийска поляна е изграден заслон и кътове за отдих. Малко след нея се стига до Ръжишката пещера. По широка алея вдясно се излиза на Черната стена, в горната част на която е изграден алпийски заслон „Орлово гнездо”. На върха на скалния венец се издига паметник на загиналите въстаници от въстанието през септември 1923 г., който се вижда отдалече.