Регионален исторически музей - гр. Пазарджик

Пазарджишкият музей е един от най-старите музеи в България. С решение на Управителния съвет на читалище "Виделина“ той е създаден на 11 май 1911 г. През 2000 г. се преобразува в Регионален исторически музей с територия на дейност област Пазарджик. 

Историческите експозиции са поместени в специално построена сграда на площ от 1200 m². Музеят притежава собствена специализирана библиотека, реставрационно ателие и фотолаборатория. За получаване на допълнителни приходи музеят изгражда и уреден щанд за продажба на рекламни материали и сувенири, както и кафене. 

Музеят съхранява доста богатства от културно-исторически аспект, които свидетелстват за развитието на „пазарджишката“ култура през вековете и открояват от останалите такива регионални култури. На територията на тази област са известни над 30 селища от праисторически произход, 60 селища, 1000 надгробни могили и 90 ранно и късносредновековни крепости.

Профилът на музея е разделен в няколко отдела: Археология; История на България XV-XIX в.; Етнография; Нова история; Най-нова история; Фондове и научен архив и Връзки с обществеността.

Тази експозиция, се намира в най- голямата жилищна сграда в Пазарджик от епохата на Възраждането от 1850г, собственик на тогавашен богат пазарджишки търговец Никола Христович. В момента тази къща е обявена за национален архитектурно- художествен паметник на културата.

Към РИМ- Пазарджик действа и къща-музей „Константин Величков“, която е обявена за архитектурно-художествен и исторически паметник на културата от национално значение. В експозицията ѝ е възстановен оригиналния интериор на къщата.

В лапидариум пък са изложени находки, които не са включени във вътрешната музейна експозиция- статуи, пътни колони, жертвеници, култови фигури от камък. Показани са и архитектурни елементи – бази, капители, колони, архитрави.

Към РИМ-Пазарджик е и селищната могила Юнаците - в нея са разкрити сведения за структурата на селищата, домостроителството, икономиката, духовния живот и погребални практики на най-древните обитатели на могилата, живеели тук в продължение на няколко хилядолетия през халколита и ранната бронзова епоха.

Музеят е включен в "100-те национални туристически обекта" под №35, заедно с катедралната църква в града и къщата музей на Станислав Доспевски.