otivam.bg
Пазарска количка
  • Количката ви е празна.
Общо: 0 лв.

Старата черква в с. Долно Луково

Долно Луково е малко селце в най-южната част на България, в непосредствена близост до гръцката граница. Намира се в област Хасково, община Ивайловград. Въпреки незначителната надморка височина и широката долина на р. Бяла релефът е планински със стръмни склонове обрасли с естествени дъбови гори. Землището е богато на подпочвени води - от терасите на р. Бяла и карстови.

В миналото тук се намирало голямо село, с над 700 къщи, наричано от турците Алтън Суванлъ. През XVII век чумна епидемия отнела живота на много хора, а останалите живи се преместили на десния бряг по течението на Бяла река - едните по-нависоко, а другите - по-ниско. Так се оформили две махали, а в последствие и две села - Горно и Долно Суванлъ. От 1934 г. турската дума е заменена с българската Луково.

Най-голям интерес в селото предизвиква черквата "Св. Св. Константин и Елена", известна като църквата, построена за 7 нощи. Това се случило през 1806 г. Според османския закон, постройка на която е сложен покрив не се разрушава. На няколко пъти местните лъгали, че изграждат обор, вкопан в земята. Тогава сградите не трябвало да надвишават височината на турчин качен на кон. Градежът на черквата е от плоски речни камъни. Тя няма камбанария и до 1950 година дървено клепало, окачено на висок дъб до храма, възвестявало на миряните за молитва.

През 1896 г. в центъра на селото е издигната голямата трикорабна базилика "Св. Архангел Михаил”, до която е камбанарията. От 1992 г. черквата "Св. Св. Константин и Елена” е обявена за паметник на културата. Има две отделения - мъжко и женско. Днес църквата не е действаща - богослужение се провежда само на храмовия празник на 21 май.

Черквата е богато изписана с изразителни фолклорни стенописи, като се отличава с това, че никъде не се среща образа на Исус Христос. Почти всичко в нея е автентично, на повече от 200 години. Част от стенописите са реставрирани през миналия век от преподаватели и студенти от Художествената академия. По стените се виждат 12-те апостоли, възкресението на Лазар, сцени от Страшния съд, Божията ръка с везната на Доброто и Злото, така както местните са си ги представяли.

На църковния иконостас от неизвестен майстор са овековечени най-важните символи на местния поминък. Свещниците са от дялан камък, а иконите са онези, които хората вземат със себе си, бягайки от чумата. Пред олтара в земята е вградена плоча с имената на ктиторите, помогнали за построяването на храма. Те се огряват от светлината на кристален полюлей, дарение от монах в Атонския манастир.

Днес селото запустява, в Горно Луково се говори, че е останал само един жител, който отказва да го напусне. Жителите на Долно Луково са стотина. Някогашните богаташки бубарски къщи пустеят. Но малкото останали почитат и пазят уникалният храм и вярват, че каквото си пожелаеш там - то се сбъдва. А местните - те винаги са готови да ви разкажат любопитни и интересни истории.

Рейтинг

Информация

За старата църква - попитайте за кмета на селото.

Екстри

  • Food

  • Parking

  • Dostupno za invalidni kolichki

  • Drinks

Маршрути

Селото се намира на 25 км от Ивайловград, с посока към гръцката граница, през пътя за Вила "Армира".

Кметството се намира в центъра на селото, а пред него е нетипичното за нашите ширини - Ягодово дърво.