Томбул джамия

Джамията "Шериф Халил паша", известна още като Томбул джамия, се намира в град Шумен. Построена е през 1744 г. Архитектурата на храма е повлияна от зародилия се в началото на XVIII в. ориенталски архитектурен стил „лале”, който се характеризира с включването на елементи от френския барок.

Томбул джамия е най-голямата джамия на територията на България (и на второ място на Балканския полуостров след джамията "Султан Селим", намираща се в град Одрин, Турция). В нея като подпорни колони са използвани колоните от двореца на първите български ханове в Плиска. Този факт кара някои учени да предполагат, че голяма част от руините на двореца в Плиска са били запазени и видими по времето, когато е строена джамията и че руините са унищожени и разграбени след това. Томбул джамия е включена в "100-те национални туристически обекта" под №95.

При направени проучвания през 2005 г. в интериора са разкрити оригинални стенописи по таваните и стените, които са били покрити с по-късен слой рисунки.

Балконът в залата е молитвеното помещение за жените. Молитвената зала има великолепна акустика, която се получава от многобройните глинени гърнета, вградени в купола и стените. По стените на храма са изписани знамения от Корана (айети) и слова на пророка (хадиси).

Вляво от молитвената зала може да се посети комплексът медресе (мюсюлманско средно или висше училище ) с дванадесет помещения, където живеели студентите, и библиотека на втория етаж. Тук са били съхранявани изключително ценни томове със съчинения на арабски и персийски език, също и карти на знаменития арабски географ от началото на XII в. Абу Абдал Мухаммед Идриси, преди да бъдат преместени за съхранение в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в гр. София.

Минарето на джамията е с височина 40 м, с 99 спираловидно разположени каменни стъпала и с едно балконче. В просторния двор, известен като аркаден заради формата на сводовете, е построен голям шадраван, където мюсюлманите преди молитва извършват обредно измиване - т.нар. абдест.

Джамията "Шериф Халил паша" от създаването си досега е отворена за молитва всеки ден. Днес освен че е храм и духовен център на мюсюлманската общност, тя е и интензивно посещаван туристически обект.