Жеравна

Жеравна е село в Югоизточна България, в община Котел, разположено на 650 м. надм. в. Надали името му произлиза от птицата, тъй като тук не кацат жерави, най-вероятно идва старославянска дума за воденица - "жерна" или "жерка", тъй като в миналото тук са се намирали множество воденици. И днес Жеравна е известна и със своите многобройни чешми. В околността бликат множество извори, повечето от които са вкарани в чучурите на чешми (Кринча, Старча, Зайковка).

Тук са се развили занаятите, животновъдството и търговията. Селото се замогнало през XVII век, защото е било на важния път към Търновград. Стаите на къщите са с резбовани тавани и изящни апликации по вратите, прозорците и иконостасите. Всичко е застлано с тъкани от този край и също със забележителните котленски килими. Днес старото училище е превърнато в галерия, а са запазени доста дюкяни, чешми и стари ханове. Някога в селото имало и школи по дърворезба.

Селото предлага добри възможности за почивка и туризъм – през последните години са построени няколко нови къщи за гости, предлагащи добри условия на туристите. Създадени са и условия за конна езда. Повечето къщи са строени по време на Възраждането, но са реставрирани.

Жеравна е световен архитектурен паметник. До ден днешен са запазени близо 200 къщи със статут на паметници на културата, всяка от тях е на възраст от 150 до 300 години. През Възраждането село Жеравна става значителен културен център. Създаден е Хилендарският метох, в който отсядат хилендарските монаси и водят просветна дейност. Един от тях е Йосиф Хилендарски – автор на "Поучение за четенето на книгите“. В Жеравна е направен вторият препис на Паисиевата История. Селото взима активно участие в Априлското въстание.

Развитието на този самобитен културен и икономически възход на селото е запечатано в местните музеи: Къща на Сава Филаретов; Къщата на Руси Чорбаджи; Родната къща на Йордан Йовков; Църквата "Св. Николай“; Старото класно училище – сега е картинна галерия;

В сградата на училището, построено през 1867 г., се помещава картинната галерия, чийто фонд се състои от повече от 450 творби на наши и чужди художници. Тук ежегодно се организират гостуващи изложби на художници или етнографски изложби от музеи в страната.

Родната къща на големия български писател Йордан Йовков (1880  – 1937 г.) се намира на площад "Голямо бърдо”. В нея Йовков е живял до 13-ата си годишнина, когато цялото семейство се е преселило в Добруджа. През 1957г. къщата е превърната в музей, отразяващ обстановката, в която е израснал писателят.

В къщата на Руси Чорбаджи може да се разгледа интересна експозиция, представяща различни занаяти от времето на Възраждането, практикувани в Жеравна. Впечатление правят огромният ръчен стан, както и фините ленени тъкани, които жеравненки са тъкали с майсторство. 

В селския парк Добромирица, близо до селото, всяка година през август се провежда Национален фестивал на фолклорната носия. Във фестивала са включени песни и танци от различни краища на страната: 100 каба гайди, зурни от Петричко, нестинарски и кукерски игри от цялата страна, самобитни занаяти и гозби. Не се допускат посетители без фолклорна носия, за да се запази автентичният дух през целия престой на фестивала.

Архитектурно-историческият резерват "Жеравна" е включен в списъка на "100-те национални туристически обекта" под №57, като печат може да се получи в Къщата-музей на Йордан Йовков.